Истинската молитва представлява говорене на Бога като на приятел: "Молитвата е разкриване сърцето пред Бога като пред приятел. Необходимостта от нея не се корени в това да запознаем Бога със себе си, но да направи нас способни да Го приемем. Молитвата не свежда Бога до нас, но издига нас до Него" (“Пътят към Христа”, стр.93).

Тя е разговор с Бога: "Ако държим Господа винаги пред себе си, като даваме възможност на сърцата си да му благодарят и Го хвалят, ние ще имаме постоянна свежест в религиозния си живот. Молитвите ни ще приемат вид на разговор с Бога, тъй както бихме разговаряли с приятел. Той ще ни разкрива своите тайни лично. Често ще ни изпълва сладко и радостно чувство за Исусовото присъствие. Често сърцата ни ще горят в нас, когато Той се приближава да общува с нас, както правеше с Енох. Когато това е истинската опитност на християнина, в живота му се наблюдава простота, смирение, благост и дух на непретенциозност, които показват на всички, с които общува, че той е бил с Исус и се е учил от Него" (“Притчи Христови”, стр.129,130).

Тя е ключът в ръката на вярата: "Тъмнината на злия обгръща онези, които пренебрегват молитвата. Изкушенията, които врагът им нашепва ги впримчват да съгрешат. И всичко това става защото те не се възползват от привилегиите, които Бог им е дал чрез божественото установяване на молитвата. Защо синовете и дъщерите на Бога да нямат желание да се молят, когато молитвата е ключът в ръката на вярата за отваряне на небесната съкровищница, където са съхранени безграничните авоари на всемогъществото? Без непрестанна молитва и усърдно бдение, ние сме в опрасност да станем безгрижни и да се отклоним от правия път" (“Пътят към Христа”, 94,95).

Тя е душата на религията: "Не пренебрегвайте тайната молитва, понеже тя е душата на религията. Със сериозна, пламенна молитва, пледирайте за вътрешна чистота. Молитствайте така усърдно и с такова настояване, както бихте се молили, ако собствения ви смъртен живот беше поставен на карта. Останете пред Бога докато вътре във вас се породят неизказани копнежи за спасение и получите сладостното доказателство, че грехът ви е простен" (“Свидетелства”, том 1, стр.163).

Тя е диханието на душата: "Молитвата е диханието на душата. Тя е тайната на духовната сила. Никое друго благодатно средство не може да я замени и душевното здраве да се запази. Молитвата довежда сърцето в непосредствен контакт с Извора на живота и укрепява жилите и мускулите на религиозната опитност. Занемарете практиката на молитвата, или се молете само от време на време, както ви се струва по-удобно и вие губите връзката си с Бога" (“Евангелски служители”, стр.254,255).

Първите думи в утрото: "Най първата въздишка на душата в утрото трябва да бъде за присъствието на Исус. Без Мен, казва Той, не можете да сторите нищо. Исус е нашата потребност; Неговата светлина, Неговият живот, Неговият Дух, трябва да бъдат непрекъснато наши. Ние имаме нужда от Него всеки час. И в утрото трябва да се молим, за това че, както слънцето озарява пейзажа и пълни света със светлина, така Слънцето на Правдата да осияе вътрешността на ума и сърцето ни и да ни направи пълна светлина в Господа. Без Неговото присъствие не можем да съществуваме нито момент. Врагът знае кога ние предприемаме нещо без Бога и е там, готов да изпълни ума ни със злите си внушения за да ни събори ; но желанието на Господа е да пребъдваме в Него от момент в момент и така да сме съвършени в Него" (“Моят живот днес”, стр.15).

Първата ви работа: "Посветете се на Бога в утрото; направете това най-първата си работа. Нека молитвата ви бъде: Вземи ме, о Господи напълно за Твой. Полагам всичките си планове в нозете Ти. Обитавай в мен и нека всичките ми дела се извършват в Теб." Това е ежедневен въпрос. Всяка сутрин се посвещавайте на Бога за този ден. Предавайте всичките си планове Нему за да се осъществят или бъдат отменени, според както посочва Неговото Провидение. Така, ден след ден ще можете да предавате живота си в Ръцете на Бога и така животът ви ще бъде оформян все повече по образеца на Христовия живот. Животът в Христос е живот на покой. Може да няма екстаз на чувството, но трябва да има едно пребъдващо и тихо упование" (“Пътят към Христос”, стр. 70).